Връзки

Categories Истории

Сигурна съм, че едно от първите неща, които ви е дошло наум, при прочитането на това заглавие, е колко често се е случвало да бъдете прецаквани заради хора, които имат връзки. Може би не сте получили място в училище или в университета, заради сина или дъщерята на някоя изключително важна личност. Или пък сте били перфектният кандидат за определена позиция, но работата ви е била отмъкната под носа заради някой племенник на съседката на секретарката на иъпзлнителния директор в компанията. Дори да не сте били сериозно засегнати от т.нар. „шуробаджанащина“, сте били свидетели десетки пъти на това как хората с връзки получават, това което искат много по-лесно от тези от нас, принадлежащи на простолюдието. Дали заради миналото, или настоящето ни, или заради прословутото ни честолюбие, за нас българите връзките са нещо негативно, порочно, мръсно… Едно от любимите ни занимания е да кръстосаме крак и да одумваме хората, които с връзки са постигнали нещо, за което ние сме учили, работили, проливали сме пот и кръв „цял живот“. За да бъда напълно честна, и аз разсъждавах по същия начин дълго време докато не заживях в чужбина. Тук си мисля, че е нужно да направя леко отклонение…

Да, аз съм една от многото „избягали“ на запад. Вярвам силно в това, че образованието ми и развитието на кариера тук (в Германия), ще ми даде много повече знания и практически опит, който мога да използвам за подпомагането на изграждане на нова култура на мислене у младите хора в България, особено в областта на бизнеса. Това е и причината да четете тази моя публикация именно в The Savage Mind.

Нека се върнем към темата за връзките. Една от причините да избера да следвам и да се реализирам в Германия беше мнението ми, че това е една държава, където хората се ценят по техните способности, знания и усърдна работа, а не по това, кого познават. И да, отчасти това е така, но както навсякъде, и в Германия има корупция, шуробаджанащина, предразсъдъци, и какво ли още не от този род. Впоследствие си оценен според постиженията и действията си, но най-трудната част си остава да намериш работодател, пред когото да се докажеш. Тук идва моментът да погледнем реалистично на нещата и да разберем, че колкото и да сме амбицирани и работолюбиви, работа се намира трудно, особено когато в резюмето ни самотно си стоят зашършеното ни средно образование, езиците, които говорим и може би едно-две постижения от извънкласни дейности. Знам, разочароващо е…

Като студент по мениджмънт*, задължителна част от програмата беше да направя два стажа от по 3 месеца по специалността ми. Тъй като мениджмънт е невероятно обширно понятие, възможните сфери за работа са многобройни. Интересувах се лично дълго време от маркетинг и бях целеустремена да намеря стаж в тази област. Започнах да пращам кандидатури около шест месеца преди препоръчаната от университета ми начална дата, за да намаля колкото се може повече риска, в случай, че нещо се обърка и не си намеря подходяща позиция. Нека обаче да прескочим до положението, в което се озовах четири месеца по-късно. Амбицията ми беше стигнала до ниво близко до нулата, самоувереността в способностите ми също… та аз съм студент в първи семестър, кой ще ме наеме без никакъв практически опит? По време на тези изминали четири месеца, паралелно с нормалните ни лекции, се провеждаха и часове по кариерно развитие. Темите обсъждани там покриваха всичко от това как се пишат резюме и мотивационно писмо, до какви са най-удачните платформи за търсене на работа – все неща, за които бях чувала поне нещо. По-непознатата за мен тема беше тази за създаването на социални контакти или т.нар. нетуоркинг. Под това нямам предвид самото запознанство с хора, а това как се създават и поддържат познанства, които в последствие могат да послужат като най-важният фактор при потенциалното подписване на договор с бъдещия ви работодател. Като цяло, нетуоркингът може да си бъде самостоятелна наука. Има толкова много елементи и практики, които изграждат този инструмент за кариерно развитие, че си мисля, ще е по-добре да посветя една отделна статия за това как стъпка по стъпка да създадете вашата мрежа от социални контакти. За сега реших да споделя моя личен опит и до къде успях да стигна през последните четири години чрез връзки.

Както вече споменах, два месеца преди да трябва да почна стаж, аз нямах нищо… никакви интервюта, даже и писмен отказ поне нямах от нито една компания. Чувствах се меко казано разочарована, че всичките ми усилия отиват на вятъра и не знаех какво да направя. Някъде по това време в университета ми се провеждаше ден на отворените врати и аз участвах доброволно като помагах на организаторите. Заговорих се с професора си по маркетинг, който също беше там, и той ме попита как върви търсенето ми на стаж. Бях откровена с него за трудностите, които срещах заради липсата ми на опит (и вероятно недоброто ми владеене на немски език). Той прояви разбиране – със сигурност не бях първият студент, който му признава тези си проблеми. Попита ме от какво се интересувам и какъв опит имам, и аз, с лека фобия от този въпрос, му отговорих, че намирам маркетинг за доста интересна сфера за работа, но за съжаление между гимназията и университета не съм се занимавала с нищо в тази посока, или която и да е друга област. Той се усмихна и ме попита какво съм учила в гимназията, при което започнах да усещам накъде отива разговорът. Няколко седмици преди това имах консултация в кариерния център, за да ми дадат насока за възможните области, в които мога да търся стажове, предвид липсата ми на практически опит. Понеже съм завършила математическа гимназия с профил математика, най-очевидният отговор според тях беше да се занимавам с анализ на данни.

Макар че съм доволна от средното си образование, още преди да завърша бях сигурна, че искам да се занимавам колкото се може по-малко с числа, така че можете да си представите разочарованието ми при предложението да се занимавам с анализ на данни. Знаех, че и професорът ми ще ме посъветва същото, когато му кажа, какво съм завършила. Така и стана… В този момент обаче нямах право на капризи и реших да го попитам дали знае за компании, където бих могла да кандидатсвам. Той отговори, че макар да нямам практически опит, вижда че имам потенциала да уча и да се развия бързо и има идея на кого да ме препоръча. Даде ми координатите на свой бивш студент, който се занимаваше със CRM – Customer Relationship Management, или управление на взаимоотношенията с клиенти в една стартираща телекомуникационна компания. Както му е реда – изпратих пълната си кандидатура и не след дълго получих отговор и възможността за интервю. Сигурно ви стана ясно, че впоследствие получих стажа, но това далеч не е краят на историята. Препоръката на професора ми сложи просто начало на един домино ефект. Създаването и поддържането на връзки, както и ползите от тях изискват много работа от наша страна. Не се замислях много над това по време на стажа ми, но връщайки се назад, осъзнавам, че усилията, които съм полагала, не само са ми помогнали да науча нови неща, но и да създам позитивен образ пред колегите си, благодарение на което съм на мястото, където съм сега – три години по-късно.

Както споменах, връзките предизвикват домино ефект от възможности. Благодерение на разговора с професора ми по маркетинг, аз успях да си намеря стаж, който след това се превърна в почасова работа и ми донесе страхотни взаимоотношения с хора, на които знам, че мога да разчитам. В последствие трябваше да прекратя договора си, но година по-късно отново си търсех почасова работа и реших да се свържа с един от бившите ми колеги в компанията за телекомуникации, който вече работеше в малка консултантска компания като мениджър на екипа по анализ на данни. Понеже познаваше мен и работата ми добре, процесът на кандидатстване беше много по-лесен от нормалното и след по-малко от две седмици бях наета при тях. Почти две години по-късно все още работя за тази компания и имам щастието да покриват голяма част от таксата ми за магистратура. През януари 2018 ще започна работа като младши консултант, което ми спестява месеци мъки от кандидатсване, интервюта и страх от всички неизвестни, свързани с намирането на работа. Междувременно, апартаментът, в който живея, намерих също благодарение на този разговор с професора ми по маркетинг от преди три години, но това е отделна история. Както вече казах, благодарение на т.нар. нетуоркинг, на създаването и поддържането на добри взаимоотношения съм в положението, в което съм и днес.

В личната реклама няма нищо лошо като цяло, но със своята история целях да ви въведа в един свят, който е може би по-малко познат на младите хора в България. Колкото по-рано приложите нетуоркинг в стратегията си за кариерно и дори лично развитие, толкова по-лесен и приятен ще е пътят, по който вървите. Връзките не са нищо порочно, напротив – те ни дават страхотна упора и оправдават усилията, които полагаме да изградим себе си като професионалисти. Дайте шанс на следващото събитие, организирано от университета ви, или от други компании, даже ваши познати или приятели. Ще останете изненадани, с какво се занимават хората около вас и колко могат да са ви от полза или пък вие на тях.

*За заинтересованите в образованието ми – завърших бакалавър по мениджмънт и в момента уча за магистър по същата специалност в Kühne Logistics University в Хамбург, Германия. Ето линк към сайта на университета: https://www.the-klu.org/.

mm
Яна следва магистратура по мениджмънт в Германия и работи в стартираща консултантска фирма, която се фокусира върху „data-driven“ маркетинг. Обича да преоткрива нови тенденции в областа на маркетинга и мечтае един ден да работи във винената индустрия.

1 thought on “Връзки

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *