Защо ниските оценки в училище не са фактор в живота и кариерата?

Categories Кариери

 

Със завършването на университет и последните изпити се замислих за оценките, които ни се поставят още от 1 клас с печатчетата с пчелички/цветенца чак до завършването на висше образование, а дори и след това. И дали всъщност тези оценки имат някакво значение и за кого? Дали за нас, за преподавателите, за родителите ни или за хората около нас? Трябва ли те да ни определят като човек?

 

Всеки е гений. Но, ако се съди по способността на една риба да изкачи някое дърво, тя ще живее целия си живот смятайки, че е глупава.

-Алберт Айнщайн

 

Никога не съм била от отличниците, разбира се, стараех се да не бъда и от слабите ученици, но тези средни оценки, които получавах, направиха ли ме всъщност посредствен човек и в живота? Отговора е – в никакъв случай! Доста често забелязвам в хората около себе си как разчитат на това да получат най-високата оценка, сиреч най-голямото признание. А когато не го получат следва срив в системата на самочувствието им. Но кому е нужно да влага време и енергия в нещо, което реално не му е интересно, само за да получи накрая заветната 6-ца? Макар университетът да е малко по-различен от училище, сценариите не се различават особено много. Има дисциплини, които са интересни и такива, които не са. Има такива, които със сигурност ще ти помогнат да придобиеш теоретични знания за професионалното си развитие, но и такива, които всеки от нас си мисли как никога няма да ни потрябват и донякъде е точно така!


Как е било при гениите в миналото?

Исак Нютон познат на много от вас като английски физик, математик, астроном, философ и пр., бил доста посредствен ученик, не бил глупав, но не се отличавал по никакъв начин от останалите си съученици. Един ден, когато бива тормозен и пребит от друг ученик това променя живота му, само за да натрие носа на подигравателя си.


Алберт Айнщайн също не бил огромен “фен” на училището. Бил сравнително незабележим от останалите, според учителите му и не обичал правилата и стриктните протоколи. Освен това, когато влиза в гимназията не всички предмети са му интересни, а дали е бил добър в математиката? – отговора го знаете.

Великият химик Менделеев бил толкова лош ученик, че дори му се наложило да повтори една година.

Николай Гогол, един от най-известните руски писатели, имал тройки по литература, а Чарлз Дарвин имал репутацията на простовато момче, което трудно преминавало в следващия курс по време на следването си.


Томас Едисън бил слаб ученик и наричан от учителя си “умствено болен”.

И въпреки всички тези факти, това са имена, които до днес все още се споменават от много.

 

Как е при гениите в днешно време?

Ричардс Брансън напуска училище, когато е едва на 16 години и имал доста слабо представяне, докато е бил в него.

Бил Гейтс и Стив Джобс, също са едни от хората, които не успяват да завършат образованието си.

Мога до безкрай да ти изреждам имена на личности, които са се провалили по един или друг начин или са били посредствени, а след това са успели. Но въпросът е в това, че всеки може да бъде следващия гений или в “най-лошия случай” да създадеш живота, който искаш да имаш, заедно с кариерата, която желаеш, без да е нужно да си бил или да бъдеш отличник.
Истината е една – ученето със сигурност е важно. Но не трябва да се възприема единствено и само от академична гледна точка, защото това би обрекло всеки от нас на нещастие. Всеки човек има страсти, идеи, желания, мечти и цели, които за да се постигнат са нужни определени знания. Точно поради тази причина, можем да потвърдим, че човек не се нуждае от това да бъде отличник във всичко, а да полага отлични усилия, време и желание в темите, които го вълнуват и в сферите, които ще му помогнат да постигне целите, които си е поставил.


В крайна сметка – единствената важна оценка е тази, която ти сам би си поставил, когато теглиш чертата. 🙂

 

mm
Дара е завършила бакалавър по "Мениджмънт" и
в момента работи в сферата на човешките ресурси. Ентусиазмът й се простира също така към дигиталния маркетинг, социалната психология и личния брандинг, както и към мини-йоркширските териери.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *