Издънките ми на интервюта за работа

Categories Кариери

Вече сме писали по темата за заветното интервю за работа. Процес, в който има много тънкости – като започнем от начина ни на обличане, минем през това как отговаряме на въпроси, до уменията ни при преговори за заплата. Аз, обаче, никога не възприемах интервюто като нещо толкова сериозно и имам няколко много величествени издънки, за които ще ти споделя днес.

Кандидатствах за работа, за която не съм готов

Когато започвах кариерното си развитие, разбрах, че е много готино да си направиш LinkedIn профил и да си сложиш fancy работната титла. Макар че не съм прекалено активен там, от време на време, получавам някоя покана за интервю за работа. Една от тези покани беше за позиция, за която определено нямах необходимия опит. HR-ката явно се беше излъгала, но аз реших, че щом ми е писала значи е сметнала, че съм подходящ кандидат.

Свързах се с хората, отидох на интервюто и на петнадесетата минута вече знаех, че не съм там където трябва. Отправиха ми въпроси, на които аз нямах представа как да отговоря и в рамките на този кошмарен половин час отново се чувствах като ученик, който  не си е научил урока за важно изпитване. Бих оценил преживяването на 1 от 10, не бих повторил отново и не го препоръчвам.

Държах се прекалено самоуверено

След като вече бях натрупал опит, егото ми беше нараснало значително. Вече не бях Junior програмист, знаех разни неща и имах няколко завършени проекта зад гърба си. Подобно на горната история ме извикаха на интервю и аз реших да се държа като рок-звезда на него. Ако трябва да съм честен, мисля че аз бях този, който зададе повечето въпроси по време на разговора, позволих си да се държа арогантно и за капак на всичко, поисках чудовищна заплата.

Тук разбрах, че отношението на човек и “меките” му умения са нещата, които го различават от останалите кандидати. Може да си изключително добър специалист в областта, в която работиш, но ако си арогантен няма да стигнеш далеч. Комуникативните ти умения и личността ти са това, което би накарало някой да те избере пред по-знаещ кандидат.

Не знаех нищо за компанията

Едно от най-важните неща при подготовката за интервю е да научиш повече неща за компанията, в която кандидатстваш. Какви са ценностите й, какви услуги предлага, как е основана и т.н. Има и хора, които променят цветовете на CV-то си в зависимост от цветовете на логото на компанията.

Е, моите разбирания бяха други. Очаквах, че интервюто е опознавателен процес и за двете страни. Стори ми се логично, че щом те не ме проучват предварително (е, някои го правят), то значи и аз не съм задължен. Оказва се, обаче, че рикрютърите са доста докачливи на тази тема, като смятат че това не показва желание да работиш в тяхната компания. Лично аз не съм съгласен с това, но трябва да играем играта такава каквато е.

Ако мога да обобщя цялата статия на кратко – преценявай си възможностите, бъди уверен, но не надут и винаги си прави предварително проучване. Въпреки че звучат като нещо незначително, това могат да бъдат едни от най-големите спънки в търсенето на правилното работно място.

 

mm
Алекс Кондов е програмист, работил за различни стартъпи. От скоро участва в развитието на стартираща компания в сферата на земеделието. Извън това блогва и вдига тежки неща в залата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *