Какво не ми казаха за стартъпите #1

Categories Истории

Малко бекграунд за мен – преди да започна да се занимавам със стартъпи имах опит само в програмирането. Прекъснах университет в първи курс, учих се сам от нулата. Имам супер клиширана история на милионер, засега ми липсват само милионите. На шега, реших, че искам да се занимавам с предприемачество, но не бих се нарекъл “предприемач”. За мен тази дума има прекалено абстрактно значение, предпочитам “програмист, който прави много неща”.

За пръв път чух думата “стартъп” преди около година. Разбрах, че става дума за бизнес и имайки предвид, че тогава бях много далеч от тези среди, реших, че е нещо скучно. Думата “бизнес” за мен винаги е правила асоциации за хора в костюми, цифри, куфарчета, графики, завъртяни термини и скучни разговори. Все пак, реших да си направя един рисърч и да разбера за какво става дума. Намерих много статии и материали, както и много снимки на хипстъри с макбуци. Често се въртят теми за финансиране и инвеститори. Явно има и доста “high-profile” събития и конференции, на които се представят стартиращи компании. Окей, на пръв поглед това не изглежда толкова лошо.

“Стартъп – компания целяща да разреши проблем, чието решение не е ясно и успеха не е гарантиран.”

Изгледах доста видеа, почетох и бях закачен. Запалих се от идеята да направя нещо собствено. Реших, че искам да развия мой продукт и да работя за себе си. Бях твърдо убеден, че мога да създам приложение, което ще се използва от много хора, ще ми носи приходи и ще мога да си говоря за него с другите стартъпаджии на конференции. Не виждах какво може да се обърка по пътя. В последствие, обаче, се оказа, че да направиш успешен стартъп изобщо не е толкова лесно, колкото си мислех.

За да използва някой това, което съм създал, той трябва да има нужда от него, да излекува някаква болка или да решава проблем. Именно това ме грабна от самото начало – идеята да помогна на някой и да направя живота му по-лесен като му дам технологично решение. Всяко едно от приложенията и компаниите, които са се превърнали в световни успехи по един или друг начин правят точно това. Вземете за пример Airbnb или Meetup.

Преди години имах сериозни здравословни проблеми, заради неправилното ми хранене и застоял начин на живот (ето проблемът е налице). В следствие на това, започнах да обръщам сериозно внимание на физическото ми състояние, да тренирам активно и да подбирам храната си внимателно. Реших, че това е идеалната сфера, в която мога да развия нещо собствено. Така и така вече съм навлязъл доста. Проблема със затлъстяването е очевиден. Мога да направя приложение, което на база на мерките и нуждите на потребителя, да му подбира някаква основна програма и храни, които са окей за него.

До тук всичко е ясно – намерих нещо, от което хората имат нужда, измислих решението на проблема, което ще им продам. Като програмист пътя на мисълта ми протече по следния начин:
“Мога да пиша добър код и ми плащат добре за това. Защо пък да не напиша нещо собствено и да изкарам пари от него? Като видят какви хубави приложения мога да правя ще хвърлят пари по мен. Трябва единствено да намеря някаква ниша и въпросният проблем, който хората искат да бъде разрешен. Ще мога да пиша код, с който ще се гордея и ще правя нещата по правилния начин, а не като сега. Ще избера фреймуърк, който на мен ми харесва. Ще напиша тестове и ще използвам React със Redux, че на работа не се навиват да го пробваме…”.


Направих много грешки докато се опитвах да развия това приложение, но за щастие ги направих бързо и успях да се поуча от тях също толкова бързо. В тези няколко поста ще ви споделя за наивните ми първи стъпки в света на стартъпите. В последствие работата по великото ми фитнес приложение се замрази и не успяхме да го публикуваме, но за това малко по нататък.

Когато започнах този пост, написах, че до този момент имах опит само в програмирането. Първият и най-сериозен урок, който научих беше, че на никой не му пука за кода ми. От това наистина много ме заболя, защото се стараех да спазвам най-добрите практики. Никой не го интересува на какъв език е писано приложението, какъв фреймуърк съм използвал или какви подходи съм взел при разработката. Единственото, което има значение е дали работи и изпълнява функциите си – с две думи дали решава проблема качествено. С риск да бъда линчуван за това, но кода в един стартъп се оказа последно по важност. В никакъв случай не казвам, че трябва да се пише през пръсти.

Разбрах, че е изключително трудно да се състезаваш с часовника и да се опитваш да градиш нещо с бързи темпове, докато спазваш всички практики за писане на качествен код. Да, тук ще ми обяснят колко бъркам с това, което съм написал и как скоростта идва с мисленето и как по-бавното писане се оказва по-бързо в дългосрочен план. Скоростта на кода идва с това колко бързо можеш да разпишеш някакъв фийчър.

Работата в един стартъп се оказа много по-различна от работата за голяма компания. Дори не можеш да си позволиш лукса да мислиш прекалено далеч и да залагаш основите на сериозна функционалност, тъй като нещата се менят изключително често.

“A good solution today is better than a perfect solution tomorrow”

Реших да пиша в Savage Minds, за да мога да спестя на някой грешките, които аз направих. Да споделя гледната точка на един програмист прохождащ в предприемачеството, заедно с малкото опит, който съм натрупал, блъскайки си главата в проблемите. В следващия пост ще ви разкажа за още два урока, които научих по трудния начин. А именно – какво означава да валидирам идеята си и как да намеря правилните съоснователи.

mm
Алекс Кондов е програмист, работил за различни стартъпи. От скоро участва в развитието на стартираща компания в сферата на земеделието. Извън това блогва и вдига тежки неща в залата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *