Какво не ми казаха за стартъпите #2

Categories Истории

В предишния си пост ви разказах за първия ми сблъсък със света на стартъпите. По конкретно първите ми грешни представи и нещата, за които се залъгвах, когато започнах. За съжаление, далеч не бяха последните. Два други важни момента – че не започнах да разработвам правилно идеята си, колкото и абстрактно да звучи това  и че си мислех, че мога да се справя със всичко сам. Е, оказа се, че не съм прав.

 

Разбрах, че е важно да не се вглъбявам прекалено много в разработка, ненужни оптимизации, разни гъдели и допълнителни “features” на продукта, преди да съм сигурен, че това, което правя реално представлява интерес за хората. Много често, нещо, което на мен ми се струва готино се е оказвало, че не се възприема толкова добре от широката публика. Ако ще правя някакъв малък проект за себе си или GitHub акаунта ми – окей, но ако целя да изкарвам пари от това, трябва да получа поне някаква първоначална светлина, че това което правя има смисъл. Много хора ме посъветваха да не инвестирам прекалено много време в идеята си, преди да съм я валидирал и да съм изградил MVP. Поредните сложни думи с абстрактно значение, които мога да обобщя накратко:

“Валидация” – процеса, в който се уверявам, че има почва за това, което разработвам.

Как са работели нещата преди – разработваш определен продукт, след което го пускаш на пазара, получаваш някаква обратна връзка, взимаш си бележки, правиш корекции и повтаряш горните стъпки, докато не направиш нещо устойчиво. В света, в който живеем в момента, можем да си позволим да си спестим време от разработка и постоянни корекции, като обърнем този процес. Вместо да се затворя вкъщи и да развивам продукта си, докато не съм убеден, че е перфектен, мога да го развивам и едновременно с това да получавам обратна връзка. Всичко това е с цел да си спестя време и разходи в бъдеще.

“MVP (Minimum Viable Product)” – Първоначална версия на продукта ми, съдържаща някаква основна функционалност, но достатъчна, за да я покажа пред клиенти/потребители.

Най-добрия начин да направя това е като изградя гореспоменатия MVP. Целта е да изградя основен прототип на продукта, който мога да покажа на евентуалните си клиенти и потребители, колкото мога по-рано. Грешката, която аз допуснах в първия си проект, е че не изградих този прототип, а се хвърлих директно да разработвам цялата си идея без да съм я обсъдил с никого. Писах код няколко месеца и когато реших да покажа творението си се оказа, че половината от функционалностите, които съм заложил не се харесват.

Бях много горд от работата, която съм свършил, но хората не разбираха какво трябва да правят с приложението, което съм направил. Първоначалната ми идея беше да направя приложение, свързано със здравословното хранене. В последствие реших, че ще е окей ако може да си тракваш каква храна си приемал през деня, а не само да показвам някакъв списък. След това реших, че така или иначе ти предлага храни, защо пък да не добавя и някакви основни тренировки? Добре, ще показваме и тренировки, но може би потребителя ще иска да знае къде може да тренира? Окей, ще добавим и карта, която да взима локацията ти и да ти показва фитнес зали наоколо. Но, как ще се добавя всичкото съдържание – ами явно трябва да направя един простичък админ панел и…

Може да си представите колко неща направих преди изобщо да разбера дали някой има нужда или би използвал приложението ми. А когато реших да го покажа, беше станало толкова голямо, че хората не знаеха от къде да започнат. Нагледах се на много объркани физиономии, защото никой не разбираше какво всъщност прави. Ядосвах се и търсех вината в хората, а не в себе си. Щом ми отнемаше по 10 минути да обясня за какво може да се използва app-а и, че няма крачкомер, значи вината е в мен, а не в тях.

Може да звучи неправилно да бързаме да покажем нещо недовършено, за да разберем дали сме на правилния път, но това е доказан подход, който работи. Друг добър пример, който може да се даде в същата ситуация е затварянето на пощенски пликове. Какво трябва да направя, за да подготвя едно писмо за изпращане? Да сгъна написания текст, да го сложа в плика, да залепя плика и да сложа марката. Има два начина, по които мога да постъпя в тази ситуация – единият е да започна да сгъвам пликовете един по един. Другият е първо да сгъна всички листи, после да ги сложа един по един, след това да залепя всички писма и накрая да добавя марките. Кой според вас е по-добрият вариант? Да, може би повечето хора биха постъпили по втория начин – на етапи да сгънат всички писма и да ги изпратят на веднъж.

Всъщност, първият и не толкова интуитивен подход се оказва по-бърз. Ако измервате единствено скоростта, с която се случва сгъването и затварянето може и подхода на етапи да се окаже по-бърз (макар и с малко), но ако погледнем ситуацията през призмата на един личен проект, нещата стоят по друг начин. Какво правим, ако се окаже, че пликовете са прекалено малки? В единия случай, ще го разберем чак накрая, когато вече сме сгънали всички писма. В другия ще разберем веднага след като сме започнали и ще поправим грешката по-бързо. Ами, ако се окаже, че пликовете са с грешен получател (грешна аудитория, към която сме насочили продукта си)? Изпращайки всички наведнъж, ще изгубим цялото си време в подготовка, докато разберем, че всъщност сме искали да го изпратим на друг човек. Пускайки писмата едно по едно, обаче, ще получим обратна връзка много по-бързо и лесно ще се насочим в друга посока.

Стартъп, който е постъпил добре в тази ситуация са Groupon. Те са стартирали със съвсем различна концепция – сайт, в който хората ще могат да се събират около различни каузи. След като това не потръгва и не получават добри отзиви, променят концепцията си и опитват сходно начинание. Започват да предлагат групови купони за намаление в различни ресторанти. Стартирали са супер “гето”, като в началото единственото, което са имали е бил блог на WordPress. Продавали са купони за пица и суши (тип купи 1 получи 2), а при поръчка са изпращали .pdf файл с информацията на имейла на потребителя. Звучи доста семпло, нали? Доста по семпло от това, което аз реших да разработя. Действали са така първите няколко месеца, след което създават платформа, за която днес работят над 10 000 служителя. Не се знае дали това щеше да се случи, ако не бяха спрели да развиват първата си идея навреме.

Важно е на кого показвате продукта си и каква обратна връзка получавате. Ако го покажете на майка си, естествено, че ще получите “Браво, какво хубаво уеб приложение си спретнал”. Това е много насърчаващ коментар, но без никаква стойност и не ви дава реална преценка затова каква сте я свършили. Показвайки го на приятели, също трябва да сте внимателни, защото може да получите сходен коментар – “Супер е братле, сигурен съм, че ще избухне”. Но освен, че се получава един circlejerk, не добивате реална представа за състоянието на продукта си. В такъв момент дори е добре да получите малко “хейт”. Негативно настроените хора обичат да показват очевидно куцащите неща в един продукт и ще ви дадат гледна точка, за която не сте се замисляли до момента. Както споменах по-горе първото приложение, което развивах беше свързано със здравословен начин на живот и правилно хранене.

Когато споменах идеята си пред представител на инвестиционен фонд, реакцията му беше следната – “А, да бе, знам ги тези. App-а ти ще ми каже, че трябва да ям кафяв ориз и пилешко по 2 пъти на ден или някакви засукани храни, които няма къде да ги намеря.” Нормалната реакция е да се ядосаш. Как може някой да критикува нещо, в което си вложил толкова много, без дори да го е погледнал? От друга страна обаче, човека ме накара да се замисля за това, че някои от храните, които са описани в тези приложения са трудно достъпни, особено при днешното забързано ежедневие. Веднага промених концепцията си и започнах да мисля основно за храни, които можеш да намериш във всеки квартален магазин или супермаркет. Важно е, въпреки всичко, да се намери границата между смислената критика и нападките.

От друга страна опитът (и блог постовете) обаче показват, че повечето добри идеи са започнали като една малка частица, от това което са в момента. Вземете Snapchat за пример – те са започнали единствено с възможността потребителите да изпращат временни снимки помежду си. Въпреки, че не звучи като нещо супер “уау”, още през Май месец 2012 са изпращали по 25 снимки на секунда. А през Ноември същата година достигат до 20 милиона снимки на ден.

След получената реакция и обратна връзка, разбрах, че е по-добре да се концентрирам върху една функционалност и да изградя основата върху нея, отколкото да се разпръсквам на много места. По-добре app-a ми да може да прави едно нещо, но да го прави много добре, отколкото да се опитва да върши няколко неща и то повърхностно.

До тук добре, обаче информацията става прекалено много. Ако аз съм програмист и трябва да разработвам app-a си, как да намеря необходимото време, за да разговарям с хора, да искам мнения, да правя анкети и т.н.? Как да намеря партньори, с които да работя от началото, както в случая с Groupon? Ами, поне при мен се оказа, че няма време за всичко и работата по един стартъп в никакъв случай не е работа за сам човек. Как стигнах до тези изводи и как намерих хората, с които работя в момента ще ви разкажа в следващия пост.

 

mm
Алекс Кондов е програмист, работил за различни стартъпи. От скоро участва в развитието на стартираща компания в сферата на земеделието. Извън това блогва и вдига тежки неща в залата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *