Какво не ми казаха за стартъпите #3

Categories Истории

Когато започнах да работя по личен проект и реших, че искам да развивам стартъп, не си представях колко работа има за вършене. По-конкретно, работа различна от това да се пише код, за да се разширят функционалностите на приложението. Още в ранен етап трябва да имаме отговори на някои от най-важните въпроси:

  1. Как ще изкарваме пари?
  2. Кои са хората, от които ще ги изкарваме?
  3. Как ще достигнем до тях?

За всеки един от тези въпроси има изписани цели книги, където много по-умни от мен хора се опитват да дадат отговори и затова няма да се съсредоточавам върху тях засега. Разбира се, въпроси от типа “Как да направим тази страница да зарежда за под 2 секунди?” винаги са на масата, но ако нямаме отговорите на горните, никога няма да стигнем до тези.

По принцип съм доста самоуверен човек. Винаги съм се оправял сам и предпочитам ръката, на която да разчитам да е закрепена за мен. Затова, реших, че ще съм “One Man Army” и стартирайки първия си личен проект, ще го изградя от нулата съвсем самичък. Научил съм се да програмирам сам и супер наивно мислех, че мога да науча всичко, което ми трябва, за да се справя и с останалото – сам! Препоръчаха ми курсове по дигитален маркетинг, предприемачество и продажби. Е, след като изгледах доста от тях научих много и най-важното от тях бе, че стартъпите не са работа за един човек. Абсурдно е да си програмист, маркетолог и да се занимаваш с продажби едновременно. Ето какво се случи при мен: разпръснах вниманието си на много места и не успявах да се съсредоточа в нито едно от тях по начина, по който исках.

“A Jack of all trades is a master of none.”

Не казвам, че всеки трябва да се концентрира само в една част от проекта и да не се интересува от останалото. Да, периферните знания със сигурност са полезни. Важно е всеки да има представа от всяко едно звено от процеса. Но е също толкова важно да има разделение на отговорностите, за да може всеки да се съсредоточи в това, в което е добър и да го прави добре. Дойде и моментът, в който разбрах, че правейки много неща наведнъж, всъщност не правех нищо. Затова, реших да се концентрирам върху това, което правя добре – да пиша код. Окей, но другите задачи си остават на дневен ред и освен ако в края на деня няма да кача целия проект в GitHub, за да се похваля какво съм направил, трябва да намеря някой, който да ми помага.

Първото, което ми мина през ума е да говоря с някой приятел. Като цяло звучи доста вълнуващо – разбираме се добре, правим бизнес заедно, изкарваме пари и се забавляваме. Е, реално нещата не стоят точно така, точно заради изброените в предишното изречение причини. В такъв тип взаимоотношения, поне от личния ми опит, много често работата и забавлението се объркват. От друга страна го има и фактора “доверие”. Когато развитието на идеята стигне до определен етап, е хубаво всичко да е ясно черно на бяло – кой какво е направил и какво получава насреща. Когато работим с приятели обаче, може да се получи неловко, когато помолиш някой да подпише споразумение, че няма да има претенции, ако не си свърши работата.

Нещо, което съм забелязал в хората, е че бързо се запалват по някаква идея, но и бързо гаснат при наличието на пречки. Защото всеки има ентусиазъм, когато нещата се получават, но не всеки е склонен да понася ударите, когато е обратното. За това бъдете търпеливи и изчакайте да видите как реагират останалите в моментите, в който нещата не вървят гладко, преди да се ангажирате дългосрочно.

Всичко казано по-горе е ако вие сте от страната, на този, който си търси съосновател, но същите важат и ако се опитват да ви привлекат към такова начинание. Естествено, има и ситуации, които крещят, че не трябва да се забърквате в тях. Не можете да си представите колко често съм чувал изречението “От мен е идеята, ти трябва само да го изпрограмираш”. Ако някой ви излезе с такова предложение го махнете от приятели във Facebook.

Хората, с които работите трябва да са толкова вглъбени в проекта, колкото и самите вие. Естествено, както с всичко друго, има моменти, в които мотивацията спада и трябва някой да издърпа нещата от положението, в което се намират. Обаче не може това да е постоянното състояние на екипа. Ако ще трябва някой редовно да бъде бутан, за да свърши задачите си, говорете с него и разберете какъв е проблема.

Ще избързам малко напред във времето и ще ви разкажа на кратко за един от хората, с които работя в момента. От една страна за това как се уверих, че той ще бъде отдаден на начинанието и от друга дали самият аз съм отдаден в неговите очи. Въпросното момче се занимава със земеделие. Знаех, че вече има няколко проекта зад гърба си, познавахме се задочно, но въпреки това си имах едно на ум, докато не се уверя. С времето и в процеса на работа, той ми показа, че е сериозен с начина, по който протичаха срещите ни. Първо с отдадеността си в задачите от неговата страна на проект и от друга страна, че съм му писал по никое време вечерта, за да видя реакцията му.

А кога се убедих, че и той ми има доверие? Когато ми позволи да карам един от тракторите му. Да, правилно прочетохте. За протокола – аз нямам книжка, не мога да шофирам и най-близкото нещо до трактор, което съм карал е колело. Ако си толкова отдаден, че да довериш такава машина на програмист без книжка, значи наистина си струва.

До тук засегнах доста от основните проблеми при стартирането на един стартъп или личен проект – първоначалното развитие, валидацията и партньорите. Всички от тях обаче се отнасят до работа и описват един утопичен път, който ако изминеш си гарантираш успех. Да, но понякога може да направиш всичко правилно и пак да се провалиш, защото винаги има и външни фактори. Лични взаимоотношения, емоции, натиск от други хора, стрес, хаквания (да, случва се) – една малка част от нещата, които могат да те изкарат извън строя и да ти попречат, дори да направиш всичко както пише в The Lean Startup. За малко по-мрачната страна и какво наистина не ми казаха за стартъпите, ще ви разкажа в четвъртия и последен пост от тази серия.

mm
Алекс Кондов е програмист, работил за различни стартъпи. От скоро участва в развитието на стартираща компания в сферата на земеделието. Извън това блогва и вдига тежки неща в залата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *