Какво не ми казаха за стартъпите #4

Categories Истории

Ако някой ви е казал, че да развивате собствен проект, стартъп или идея е готино – не е. Затворете този пост, пуснете си Silicon Valley и си вършете работата нормално. Ако все пак имате по мазохистични наклонности и искате периодично да се чувствате кофти,то продължете да четете и ще ви споделя някои от моментите, през които минах.

 

Остави егото си на вратата

Когато започваме да развиваме дадена идея, тя е една малка искрица, която е минала през мозъка ни за секунда. С много труд и работа, тя може да се превърне в нещо реално, което можеш да бутнеш и да видиш – било то на телефон или на компютър. Малко е преувеличено, но се привързваш към това, което си направил и гледаш на него като нещо повече от поредното приложение. Измисляш му лого, представяш си как ще изглеждат рекламите ти един ден или как хората си говорят за идеята, която си развил от нищото. До един момент, в който суровата реалност те удря по главата и получиш първата си критика или първия път когато те “оплюят”.

Хората, особено тези с опит зад гърба си, обичат да са прями и да казват нещата така както ги виждат. Обичат да ти кажат, че грешиш, да ти обяснят как това, което правиш го правят още 10 app-a, които са много по-сериозно финансирани от теб. Отправят ти нападки и критика, която реално е насочена към продукта ни, но вече сме вложили толкова труд в него, че я приемаме като нападка срещу нас. Тук е момента, в който трябва да оставим егото си на вратата и да приемаме нещата с цел да се подобрим, а не да се защитаваме. Защото естествената човешка реакция когато бъдеш критикуван е да постъпиш дефанзивно.

Малко по-напред във времето, бях на косъм да опропастя отношенията ни с клиенти, които обичаха да се изразяват “по-цветущо” спрямо изискванията си към продукта. Чувал съм изречения от сорта на – “В 21-ви век сме, софтуерната разработка работи по определен начин и смятаме, че е близко до мисълта, че нещата трябва да се случат по този и този начин”. Имайки предвид, че си нямат представа какво се случва “под капака” на един уебсайт, а това беше само част от цялата тирада, аз реагирах “остро”. За да спазя добрия тон, ще спра цитатите до тук. Естествено, ответния отговор също беше подобаващ и това създаде конфликт. След като поизгладихме отношенията, разбрах колко е важно да оставаш хладнокръвен в такива ситуации. В края на деня искаш тези хора да дадат парите си за творението ти, а ако се скараш с тях шанса това да се случи намалява драстично.

Външния натиск е огромен

Другия фактор, който играе голяма роля е чуждото влияние. Когато се захванеш с развитието на стартъп или собствен проект, в началото ще получиш подкрепа. Хората ще ти се радват на това какви сложни думи си научил и ще те насърчават. Да, но масата ще го правят само в началото. След това коментарите, които получаваш стават малко по-различни:

“Айде бе какво стана с твоя проект?”

“Това няма ли да го пускате вече?”

Стартирането на един такъв проект отнема време, в зависимост от това, което правиш. Шанса да се провалиш е много голям. Ако си късметлия, това ще се случи много бързо и ще се отървеш от всичките мъки, които следват. А, именно да обясняваш ежедневно какво имплементираш в момента и как след тази малка промяна клиентите би трябвало да са готови да си платят. Дори да успееш, сигурно е, че резултатите няма да дойдат веднага – Рим не е бил построен за един ден. А колкото повече време минава, толкова по-хапливи стават и коментарите:

“Ти не изкарваш кинти от това, защо се занимаваш?”

“От тук не получаваш пари. Защо не си уплътниш свободното време с нещо на freelance?”

За това е важно с какви хора се ограждаш. Ако от всякъде си обсипан с негативизъм, със сигурност в един момент ще рухнеш под цялото напрежение, под което си поставен. Не става дума само за приятели – семейството и приятеля/ката също имат голямо влияние и могат да създадат значимо напрежение. Съвета ми в такива моменти е просто да преглътнете това, което чувате, да не влизате в пререкания и да следвате пътя, който сте си начертали. Ако нещо се обърка винаги ще има кой да ви изнесе реч тип “Аз ти казах, че така ще стане”.

Точно заради това външно влияние изкарах доста тежък период в края на 2016 година. Направих пълна програма депресии, успокоителни и една купчина мисли как няма смисъл от това, което правя. Бях се пуснал по много неприятна пързалка, а отрицателните емоции обичат да ти докарват още такива. Около месец не бях бутвал нищо по проекта, по който работим. В най-важния период, в който потребителите ни преминаваха към нашата платформа, аз се затворих в себе си, страдах си тихо по някакви неща и тотално игнорирах всичко, което се случваше със проекта, на който бях отдал половин година. Да, но живота си продължава независимо от това как се чувстваш. Слънцето пак ще изгрее, а хората ще си искат услугата. С две думи – на никого не му пука как се чувстваш, затова можеш да си направиш услуга и да махнеш всички фактори, които увеличават нивата ти на стрес. Определени приятели те напрягат? – Ограничи си контактите. Приятелката ти ти създава напрежение? – Има и други.

Старайте се да избягвате драмата. Когато работата се задълбочи ще имате достатъчно покрай стартъпа си, няма нужда от допълнителна такава. Всичко, което ви натоварва излишно няма място при вас в такъв момент, а и по принцип.

Не всичко е бизнес и продажби

Друг фактор, който никой не споменава – инфраструктурата на приложението ви. Да, наистина използвах думата инфраструктура. На всички семинари, лекции и курсове се говори за валидация, бизнес модели и таргет групи. Да, но ако разработваш някакъв продукт, трябва да си много сигурен, че това, което правиш, няма да грохне под натиска на потребителите, които го използват. Не се взима под внимание, защото никой не очаква да се превърне в хит за няколко дни. Но когато започнеш да предоставяш платформата си за употреба, трябва да си сигурен, че това, което правиш е достатъчно надеждно и най-вече сигурно. По този повод ще ви разкажа какво ни се случи наскоро:

Една сутрин осъмнахме с редица имейли, как нашия сървър е бил използван за DDoS атака срещу Bank of Brasil и ако не предприемем мерки предстои спиране. Естествено, това се случва в изключително важен момент – група клиенти тестват платформата ни. Нивата ми на стрес нарастват експоненциално, започвам да търся успокоителни. Някак си закърпваме положението, червим се, измисляме извинения и “продължаваме напред”. След около седмица получавам съобщение в 7:30 сутринта как сайта ни не работи.

“Е как така не работи аз в 2 часа през нощта качих последните промени?”

Ами оказа се, че наистина не работи, този път бяха ударили нас. Модела ни е такъв, че в определени дни, сайта се използва много повече от други. Това естествено се случи в един от най-натоварените. Всички тези ситуации естествено пораждат достатъчно напрежение и емоции за няколко месеца напред. А всяка неизправност в приложението ни намалява доверието на потребителите към нас. Ако склониш някой да използва твоята платформа, а не тази на конкуренцията, но се издъниш по такъв зверски начин не оставяш много добро впечатление.

 

Развитието на една идея и превръщането ѝ в работещ продукт е голямо изпитание, но и ти дава опит, който няма къде другаде да получиш. Драмата и мъката са много големи – един ден се чувстваш като Илън Мъск, а в следващия се чудиш дали няма да е окей, ако просто изчезнеш. Има моменти, в които си готов да покориш света, а има и такива, в които обмисляш дали не е било по-добре да станеш стругар. Стресът е голям, напрежението е голямо – не се захващай с такива неща. Ако все пак решиш да го направиш, четейки The Savage Mind си на прав път.

mm
Алекс Кондов е програмист, работил за различни стартъпи. От скоро участва в развитието на стартираща компания в сферата на земеделието. Извън това блогва и вдига тежки неща в залата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *